Софтуерните патенти и патентите върху литературата

от Ричард Столман

Първата версия на тази статията е публикувана на 23 юни 2005г. в лондонския „Гардиън“. Фокусът ѝ бе предложената директива на ЕС за софтуерните патенти.

Когато политиците разглеждат въпроса за софтуерните патенти, обикновено гласуват на сляпо – понеже не са програмисти, те не разбират какво в действителност причиняват софтуерните патенти. Обикновено политиците си мислят, че патентите са като законите за авторско право („с изключение на дребни детайли“), което не е вярно. Например, когато публично попитах Патрик Деведжиан (тогава министър на промишлеността на Франция) как Франция ще гласува по въпроса за софтуерните патенти, Деведжиан отговори с трогателно слово в защита на авторското право, възхвалявайки Виктор Юго¹ за ролята му в популяризирането на авторското право. (Подвеждащият термин „интелектуална собственост“ допринася за това объркване – една от причините изобщо да не допускаме употребата му.)

Хората, които си представят същия ефект като при прилагане на авторското право, не могат да осъзнаят опустошителните последици от софтуерните патенти. Можем да ползваме Виктор Юго като пример, за да илюстрираме разликите.

Един роман и една съвременна сложна програма имат определени общи черти – и двете са обемисти, и двете въплъщават множество комбинирани идеи. Така че, нека доразвием аналогията и да предположим, че патентното право е било прилагано върху романите през 1800г. Да предположим, че страни като Франция са разрешили патентоването на литературни идеи. Как това би повлияло върху творбите на Виктор Юго? Какви последици биха оставили литературните патенти в сравнение с последиците от авторското право?

Да разгледаме романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Понеже той си го е написал, авторските права принадлежали само на него. Не му се е налагало да се страхува, че някой непознат би могъл да го съди за нарушение на авторските права и при това да спечели. Това е било невъзможно, защото авторското право покрива само съдържанието на авторската творба (а не идеите, обединени в нея) и ограничава единствено копирането. Юго не е копирал „Клетниците“ и затова не е бил в опасност от нарушаване на авторското право.

Патентите действат по друг начин. Те покриват идеи. Всеки патент е монопол върху упражняването на дадена идея, описана в самия патент. Ето пример за хипотетичен литературен патент:

• Претенция² 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който е бил в затвора за дълъг период от време и се е озлобил към обществото и човешкия род.
• Претенция 2 – процес на общуване съгласно претенция 1, в който описаният вече герой намира в последствие морално изкупление посредством добротата на другиго.
• Претенция 3 – процес на общуване съгласно претенции 1 и 2, в който упоменатият герой сменя името си в хода на разказа.

Ако този патент е съществувал през 1862г., при публикуването на „Клетниците“, то романът щеше да е в противоречие и с трите претенции, понеже описаното в тях се случва с героя Жан Валжан. Виктор Юго би могъл да попадне в съда и в такъв случай щеше да загуби. Романът би бил забранен, на практика – цензуриран, от притежателя на патента.

А сега да разгледаме следващия литературен патент:

• Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който е бил в затвора задълго и в последствие променя името си.

„Клетниците“ би бил забранен и заради този патент, тъй като и това описание съвпада с животоописанието на Жан Валжан. Ето и още един хипотетичен патент:

• Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който намира морално изкупление и след това сменя името си.

Жан Валжан би бил забранен и заради този патент.

И трите описани патента обхващат историята на един герой от един роман. Те се препокриват, но не са абсолютно еднакви. Затова и могат да важат едновременно – и трите собственика на патенти биха могли да съдят Виктор Юго. Всеки един от тях би могъл да забрани публикуването на „Клетниците“.

Този патент също би бил нарушен:

• Претенция 1 – процес на общуване, представящ герой, чието име съвпада с последната сричка от фамилията му,

чрез името „Жан Валжан“. Но поне този патент е лесен за избягване.

Вероятно ще си помислите, че тези идеи са толкова елементарни, че никое патентно ведомство не би ги издало. Ние, програмистите, често сме изумени от простотата на идеите, покрити от реални софтуерни патенти. Например, Европейското патентно ведомство е издало патент върху индикатора за прогрес и патент върху приемането на разплащания с кредитни карти. Тези патенти биха били просто смешни, ако не бяха толкова опасни.

Други области от „Клетниците“ също биха могли да попаднат под прокобата на патентите. Например, може да е съществувал патент върху използване на художествено описание на битката при Ватерло, или патент върху ползването на парижки жаргон в художествената проза. Още две съдебни дела. В действителност няма край броят на различните патенти, които биха били приложими при съдебни дела срещу автор на творба като „Клетниците“. Всички собственици на патенти биха казали, че заслужават награда за литературния прогрес, постигнат с идеите, които те са патентовали. Но това са препятствия, които не биха донесли прогрес, единствено биха спъвали развитието на литературата.

Във всеки случай, един по-обширен патент би направил всички тези въпроси неуместни. Представете си патент с обширни претенции като тези:

• Процес на общуване, построен в повествователна форма, който продължава на много страници.
• Повествователна форма, наподобяваща на моменти музикална фуга или импровизация.
• Интрига, развиваща се около противопоставянето на определени герои, като всеки на свой ред залага капани на другите.
• Повествование, което изобразява множество обществени слоеве.
• Повествование, което разкрива механизма на непозната конспирация.

Кои биха били собствениците на тези патенти? Възможно е това да са други писатели, например Дюма или Балзак, които също са писали такива романи. Но не е задължително. Не се изисква да си писал програма, за да патентоваш софтуерна идея. Следователно, ако нашите хипотетични литературни патенти се подчиняват на реалната патентна система, то няма да е необходимо собствениците им да са писали романи, разкази, изобщо нищо, освен патентни предложения. Напоследък все повече и повече процъфтяват такива паразитни патентни компании – предприятия, които не произвеждат нищо друго, освен заплахи и съдебни дела.

При съществуването на такива обширни патенти, Виктор Юго не би достигнал до момента, в който да се чуди какви патенти ще го погнат задето ползва героя Жан Валжан. Просто няма и да си помисли за писане на роман от такъв род.

Тази аналогия би помогнала на непрограмистите да разберат какво вършат софтуерните патенти. Софтуерните патенти покриват функционалности като дефиниране на съкращенията в текстовите редактори или преизчисляване на формулите в естествен ред в една електронна таблица. Патентите покриват алгоритми, от които програмите имат нужда. Патентите покриват характеристики на файловите формати, като например новия формат на Майкрософт OOXML. Видео форматът MPEG2 се покрива от 39 различни американски патента.

Точно както един роман би могъл да се сблъска наведнъж доста литературни патенти, така и една програма може да бъде забранена заради множество патенти едновременно. Да се открият всички патенти, които една програма изглежда нарушава, е толкова тежка задача, че само едно такова проучване е направено. През 2004г. проучване на Линукс (ядрото на операционната система GNU/Линукс) разкрива, че 283 различни софтуерни патента в САЩ изглеждат нарушени. С други думи, всеки от тези 283 различни патента забранява някой от изчислителните процеси из хилядите страници изходен код на Линукс. А Линукс съставляваше по-малко от 1% от операционната система GNU/Линукс.

Софтуерните патенти ще съсипят софтуерната разработка. Има един начин да се предотврати това и той е простичък: не ги узаконявайте. Това би трябвало да е лесно, тъй като повечето закони за патенти имат клаузи против софтуерните патенти. Обикновено в тях се казва, че „софтуерът по принцип“ не може да бъде патентован. Но патентните бюра из света се опитват да изкривят думите и издават патенти за идеите, реализирани в програми. Докато тази практика не се блокира, резултатът ще бъде поставянето на всички разработчици на софтуер в опасност.

---

Това есе е публикувано в книгата Свободен софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман.